Нови прагове за категоризация на предприятията от 2026 г.: какво се променя за Вашите отчети

Нови финансови прагове от 1 януари 2026 г.

От началото на 2026 г. в България действат нови стойности на показателите, по които Законът за счетоводството разпределя предприятията в категории микро, малко, средно и голямо. Промяната транспонира актуализираните прагове на европейската Счетоводна директива и увеличава действащите досега стойности с около 25 на сто, за да отрази натрупаната инфлация от последната им корекция. На практика това означава, че хиляди фирми, които през последните години са попадали в категорията малко предприятие, от новата отчетна година се пренасят в категорията микропредприятие, а част от средните предприятия слизат в категорията малки.

Категорията на предприятието не е формалност. От нея зависи какъв формат на годишния финансов отчет се съставя, какви оповестявания и приложения са задължителни, дали е нужен независим финансов одит и дали трябва да се изготвя доклад за дейността или доклад за устойчивост. С други думи, промяната на прага пряко определя обема документи, които всяка фирма трябва да подготви, съхранява и може да й се наложи да представи при проверка.

Какви са новите прагове по категории

Категория на предприятието се определя, ако то не надвишава поне два от три показателя за два последователни отчетни периода. Новите стойности са следните:

• Микропредприятие: балансова стойност на активите до 900 000 лв. (досега 700 000 лв.), нетни приходи от продажби до 1 800 000 лв. (досега 1 400 000 лв.) и средна численост на персонала до 10 души.
• Малко предприятие: активи до 10 000 000 лв., нетни приходи до 20 000 000 лв. и персонал до 50 души.
• Средно предприятие: активи до 50 000 000 лв. (досега 38 000 000 лв.), приходи до 100 000 000 лв. (досега 76 000 000 лв.) и персонал до 250 души.
• Голямо предприятие: дружество, което надхвърля поне два от трите показателя за средно предприятие.

Важно е да се отбележи, че само повишението на показателите за активи и приходи е с около 25 на сто, докато критерият за средна численост на персонала остава непроменен по категории.

Над 4000 фирми излизат от обхвата на задължителния одит

Според изчисления, цитирани при обсъждането на промените, над 4000 български предприятия слизат в по-ниска категория и в резултат отпада задължението им за независим финансов одит на годишния финансов отчет. За собствениците това означава по-нисък административен разход, но носи и практически въпрос: как да се докаже пред НАП или пред контрагент, че фирмата действително отговаря на новите прагове за съответната година и че класификацията е направена коректно.

Отговорът е в документацията. Всяка промяна на категорията трябва да е подкрепена с изчисления на трите показателя за последните два отчетни периода, с référence към баланса и отчета за приходите и разходите, от които произтичат цифрите. Тези изчисления не се подават никъде автоматично, но е препоръчително да се пазят като част от счетоводното досие на фирмата, защото доказват защо е приложен облекчен режим на отчитане или защо не е ангажиран одитор.

Как промяната влияе на документите, които трябва да пазите

Категорията на предприятието определя няколко неща, свързани пряко с документооборота:

• Формата на годишния финансов отчет - микро и малките предприятия могат да съставят съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите, докато средните и големите изготвят пълен комплект, включително отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал.
• Необходимостта от доклад за дейността и от приложения с пояснителни бележки, чийто обем е различен според категорията.
• Дали се изисква одиторски доклад, който на свой ред е документ, подлежащ на съхранение заедно с останалите финансови отчети.
• Дали фирмата попада в обхвата на отчитане на устойчивостта, тъй като задължението засяга основно големи предприятия и постепенно се разширява към определени по-малки дружества, търгувани на регулиран пазар.

Срокът за съхранение на счетоводните регистри и финансовите отчети остава 10 години съгласно Закона за счетоводството, независимо от категорията на предприятието. Промяната на прага не съкращава и не удължава този срок, но променя какво точно влиза в комплекта документи, които трябва да са налични и подредени за целия период.

Практически стъпки преди подаването на ГФО за 2025 г.

Годишният финансов отчет за 2025 г. се подава в Търговския регистър до 30 юни 2026 г. за дружествата, а за едноличните търговци срокът е 31 май 2026 г. До тогава е разумно всяка фирма да провери в коя категория попада според новите прагове, защото това определя не само формата на отчета, но и дали трябва да ангажира одитор навреме.

• Направете справка с баланса и отчета за приходите и разходите за последните две години и сравнете стойностите с новите прагове.
• Съхранявайте изчисленията и обосновката за определената категория като отделен документ в счетоводното досие, а не само в паметта на счетоводителя.
• Уведомете своевременно одитора или счетоводната къща, ако категорията се променя, за да не се стигне до забавяне преди крайния срок.
• Проверете дали промяната на категорията засяга и задължението за консолидирани отчети, ако фирмата е част от група.

Централизираното съхранение на баланси, оборотни ведомости и придружаваща документация улеснява точно този вид годишна проверка, защото позволява бързо извличане на данните за последните два отчетни периода без да се търси във физически папки или разпръснати файлове по компютри на различни служители.